ФИЗИОТЕРАПИЯ

Физикалната терапия, позната още като физиотерапия (fysis – природа, therapia – лечение), е комплекс от средства и методики, насочени към профилактиката и лечението на различни заболявания с помощта на естествени (слънце, море, лечебна кал, вода, масаж, движение) и преформирани (електрически ток, ултразвук, лазерни лъчи, магнитно поле) физикални фактори.

Физикалната терапия е средство, чиято основна цел е подобряване на увредени функционални активности, движение, изпълнение на ежедневните дейности и професионални задължения след травма, инцидент, заболяване с различна етиология.

В зависимост от състоянието на пациентите, физиотерапията се прилага най-често за:

• облекчаване на болката
• подобряване на подвижността
• предпазване или възстановяване от спортна травма
• предпазване от развитие на сериозни усложнения при редица заболявания, както и намаляване на необходимостта от хирургично лечение
• рехабилитация след мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, оперативна интервенция, травма, нараняване и други
• подобряване на баланса (при определени неврологични увреждания)
• подобряване на състоянието (цялостен здравословен тонус) при хронични заболявания като например диабет, сърдечна недостатъчност, артрит и други
• възстановяване след раждане
• контрол над определени функции (например при инконтиненция на урина и/или фекални маси)
• адаптиране към изкуствен крайник
• обучение за употреба и извършване на ежедневните дейности с допълнителни средства, като например патерици, инвалидна количка и други
• Поради голямото разнообразие от средства и методики, използвани във физиотерапията, е възможно оказване на съдействие, подкрепа и помощ на пациенти с различни заболявания, след травми, раждане, подпомагане на възстановяването след травми, хирургически интервенции и други.

Физиотерапията е широко застъпена и често използван допълнителен метод на лечение в спортната медицина и спорта като цяло, в ортопедията, педиатрията, неврологията, но също и в подкрепа на женското здраве (облекчаване проявите и оплакванията при раждане, след раждане, при кърмене, в периода на менопауза, при инконтиненция на урина и други).

• Електротерапия

клон от физикалната медицина, който се занимава с приложението на различните форми на електричеството с цел профилактика, рехабилитация и лечение. Често използвани физиотерапевтични процедури са галванизацията и електрофорезата, ТЕНС, терапията с интерферентните токове, електростимулациите, магнитотерапията, ултрависокочестотните токове, дарсонвализацията и други.

• Светлинна терапия

занимава се с терапевтичното приложение на видимите, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Светлинотерапията е позната още като фототерапия, а популярни нейни форми са лазертерапията, терапията с инфрачервени или ултравиолетови лъчи.

• Ултразвукова терапия

раздел от физиотерапията, който се занимава с използването на ултразвуковите механични вълни в лечебния процес. Използват се специални апарати произвеждащи ултразвукови вълни, с които се облъчват засегнатите части от тялото. Въвеждането на лекарствени вещества през кожата с ултразвук се нарича ултрафонофореза.

• Кинезитерапия

използва различните форми на движението и двигателната активност за постигане на пълно функционално възстановяване на болния. В основата на това лечение лежат физическите упражненията и масаж във всичките им форми и разновидности.

• Хидротерапия

дял от физиотерапията, който се занимава с използването на обикновената вода, в трите възможни агрегатни състояния, като лечебен и профилактичен фактор. Към този дял се отнасят всички лечебни вани, душове, обливания, обтривания, а също така процедурите използващи лед (криотерапия) и пара (вапотерапия).

• Термотерапия

включва използването на различни нагрети среди (парафин, пясък, лечебна кал, торф, глина, въздух и др.) с цел внасяне на топлина (екзогенна топлина). Към термотерапията се отнасят всички процедури свързани с общо и локално загряване на тялото, в това число и използването на сауна.

• Балнеотерапия

занимава се с терапевтичните и профилактични ефекти от използването на минералните води. Минералните води са един от най-значимите фактори на физикалната терапия и се използват при лечението на множество заболявания, обхващащи всички органи и системи.

• Калолечение (пелоидотерапия)

част от физикалната медицина, използваща различните видове лечебна кал с природен произход. Чрез различни апликационни техники лечебната кал се нанася по цялото тяло или върху увредената част с лечебна или профилактична цел.

• Климатотерапия

раздел от физиотерапията, който използва факторите на климата на даден район, с лечебна и профилактична цел. Към този раздел влизат морелечението (таласотерапията), хелиотерапията (слънцелечение), аеротерапията и планинското климатолечение.

• Инхалационна терапия

използва дихателните пътища за внасяне на различни вещества в организма. Популярни форми на инхалационната терапия са аерозолотерапията и аеройонотерапията.

• Кинезиотейпинг

чрез използването на специални залепващи се върху кожата ленти, които са напълно безвредни и високо ефективни, се постига подобряване на венозния и лимфния поток, възстановяване на уморени мускули и сухожилия, подобряване на кръвообращението.

• Масаж

чрез премерени движения върху тялото се постига подобряване на цялостната кръвна и лимфна циркулация, релаксация на мускулите и сухожилията, ускоряване на възстановителните процеси, като методът се използва широко както с лечебна цел, така и профилактично.

• Акупунктура и акупресура

с помощта на натиска на ръцете или чрез специални игли се въздейства върху точно определени точки (енергийни полета), за постигане на желаната цел.

Това не е пълен списък на всички раздели от физиотерапията, но представя едни от най-често прилаганите методики.

Най-често се прилага при различни по тежест травми (фрактури, луксации, спортни травми), неврологични увреждания (например след инсулт, при болест на Паркинсон, множествена склероза), мускулно-скелетни увреждания, кардиоваскуларни нарушения (сърдечна недостатъчност, рехабилитация след инфаркт на миокарда), респираторни заболявания (астма, хронична обструктивна белодробна болест, муковисцидоза) и много други.

Физикалната терапия успешно се прилага не само при голям набор от заболявания, но също така и при лица от всички възрасти (от новородени до старческа възраст), включително и по време на бременност, след раждане, в периода на менопауза и други.

Списъкът със заболяванията, при които успешно и ефективно може да се приложи физиотерапия, е дълъг, но най-често срещаните в клиничната практика включват:

• Spina bifida
• Крива шия (torticollis)
• Плоско стъпало (pes planus)
• Юношески (ювенилен) артрит
• Позиционна кифоза
• Сколиоза
• Синдром на карпалния канал
• Болест на Huntington
• Болест на Parkinson
• Множествена склероза
• Мускулна дистрофия
• Остър полиомиелит
• Последици от полиомиелит
• Главоболие
• Гонартроза (артроза на колянната става)
• Коксартроза (артроза на тазобедрената става)
• Полиартроза
• Изкълчване, навяхване и разтягане на неуточнена област от тялото
• Фрактури (счупване) на различни кости (бедрена кост, бедрена шийка, подбедрица, предмишница, китка, длан, раменен пояс и други)
• Последици от травми на горен крайник
• Последици от травми на долен крайник
• Увреждания на нерви (на лакътния нерв, лъчевия нерв, седалищния нерв, лицевия нерв и други)
• Ишиас
• Остеопороза, неуточнена
• Различни видове пневмония (причинени от стафилокок, хламидии, Pseudomonas, Streptococcus pneumoniae и други)
• Мозъчен инфаркт

Физиотерапията доказано подпомага възстановяването при различните видове травми (увреждане на нерви, счупване, луксация, разтягане) и артрозни промени.

Крие ли рискове провеждането на физиотерапия?

При извършване на подходящите процедури от специалист, с доказан опит и необходимата квалификация, след обстоен преглед, разпит и при необходимост изследвания на пациента, не се очакват нежелани, странични ефекти от лечението.Риск съществува при неглижиране състоянието на пациента и пропускане на частта с разпита и обстойния преглед, както и при попадане на неквалифициран персонал.